Истанбул червен

„Истанбул червен” (2013) представлява литературния старт на известния италиански режисьор с турски произход Ферзан Йозпетек. Книгата е негово послание за любов към родния Истанбул, носталгичен разказ, изпълнен с червени нюанси от истанбулските залези, старите трамваи и изящните чайници. Червеното символизира младостта и страстта.

Главните герои - Той и Тя - са непознати, които се срещат в самолет на път за Истанбул. Той е турски режисьор, живеещ в Рим. Неочакваното му завръщане у дома го отвежда назад във времето до спомените за майка си - красива и тъжна жена; баща си - който мистериозно изчезнал и след десет години също толкова неочаквано се появил отново; баба си - грациозната „османска принцеса”. Спомня си първото хвърчило, първия филм и откраднатите целувки.

Тя е бизнес дама, която пътува по работа със съпруга си. Градът с дълга история ще й предложи не само силно сутрешно кафе, но също така приятелство, забранена любов и шанса да преоткрие себе си.

Екранната адаптация на “Истанбул червен” представлява турско-италианска копродукция и вече получава зрителско признание плюс множество номинации.

Какво научих относно любовта? Знам единствено че тя присъства. Уроците ми за любовта са това, което предавам във филмите си: никога не забравяме онези хора, които обичаме; те остават винаги част от нас; между нас има връзка завинаги дори когато ги няма физически.

Научих също така за недостижимата любов - тази без крайност или онази невъзможна идея за чувства, които можели да процъфтят преди да бъдат задушени преждевременно. Разбрах още едно важно нещо: предпочитам болката от любовта дори ако остава белег върху мен - по-добре е да усетиш огън отколкото сърцето ти да бъде замразено като зимата.