Момичето, което изпи луната

В едно далечно време имало момиче, което не притежавало спомени. Имало и дракон, който никога не успял да порасне. Съществувала също баба, която винаги говорела само лъжи. А в блатото живеело чудовище, по-старо от самия свят; то обичало всичко около себе си - хората и природата, но често му липсвали точните думи за изразяване на чувствата.

Имало ли е вече такова момиче без спомени? Чакай! Това май го казах преди малко… Имало още едно момиче с памет, следваща я като сенки; те шепнели като призраци и тя не можела да срещне погледите им.

Съществувал мъж с тога и лице наподобяващо лешояд. На тавана пък живяла жена. Била там черна коса и очи с зов за справедливост; имала жена със змийска коса, която твърдяла: "Тя е моя", вярвайки истински в думите си… а после я отвлекли.

Имала една тъмна кула, пронизваща небето и покриваща всичко със сивота. Да, всичко това представлява приказка - моята приказка. Но все още не знам как завършва.

Имаше страхотно същество в гората или може би сама гора беше страховита... Или светът е замърсен от злини и измами и трябва веднага да научим истината за него.
Не, скъпи Фириан! И аз самата не вярвам на последното."