Аламут

„Аламут“ от Владимир Бартол е най-известната словенска литературна творба, която е публикувана над 70 пъти на повече от 30 езика. Романът се появява през 1938 година и представлява алегория на италианския фашизъм и репресиите срещу словенското малцинство в Италия - тема, която авторът разглежда и в други свои произведения. Първоначалното издание на „Аламут“ с ирония е посветено на Бенито Мусолини, а по-късно Уилям Бъроуз черпи вдъхновение от него за написването на „Голият обяд“.

Сюжетът на романа се развива през XI век в района на стара Персия и разказва историята на Хасан ибн Сабах (роден около 1034 г., според някои източници между 1052-1054 г.), който е шиитски духовник, търговец, учен, еретик, мистик, убиец, аскет и политически революционер. Той също така основава ордена на федаините - асасини и става първи Велик майстор. Хасан ибн Сабах е бил съученик с Омар Хаям и Низам ал Мулк - последният по-късно става Велик везир на Селджукската империя и една от първите жертви на асасините.