Неизбежна гибел

На 22 май излиза в пълната си, нецензурирана версия едно от най-забележителните произведения на Ерих Кестнер. Романът "Фабиан. Историята на един моралист" е публикуван за пръв път през 1931 година и бързо печели одобрението на читателите. Изданието с меки корици се разпродава за рекордно кратко време – само за седмица, а до началото на ноември същата година тиражът с твърда корица достига между 6 и 10 хиляди копия. Кестнер споделя надеждите си за продължаваща популярност.

През март 1932 г., тиражът вече надхвърля 25 хиляди екземпляра, а по това време започват да се появяват и първите преводи в чужбина. Въпреки че оригиналният текст е цензуриран от издателя, години по-късно той излиза под ново заглавие - "Неизбежна гибел", което вече достига до българските читатели.

Тази версия вижда светлина благодарение на германския издател Свен Ханушек, който внимателно сравнява текста със самия оригинал. Произведението е обявено за "упадъчно", след което преминава през цензура и дори забрана; през 1933 г. книги са горени публично от нацистите пред Операта в Берлин. Според критиците, "Неизбежна гибел" носи анархистични идеи и сексуална свобода, описвайки го като силен и непочтителен шедьовър.

Главният герой Якоб Фабиан притежава много автобиографични черти на автора. Той се опитва да развие реалистична философия относно живота около себе си, вярвайки все пак в идеята за победа чрез порядъчност.

Фабиан наблюдава разнообразието от проблеми в голям град: престъпността на изток, измамата в централната част и мизерията на север – всичко водещо към неизменния крах във всяка посока.

Кестнер коментира: "Тази книга не е предназначена за невинни хора." Сексуалната откритост предизвикала неодобрение сред някои читатели; явно провокацията му постигнала целта си. През края на шестдесетте години една студентка написала писмо до него относно характера на Фабиан; той й отвръща с признание за преувеличаването у нейната загриженост относно личния живот на героя.

В книгата има интересен откъс:

- Помниш ли? - попита той повторно.- Половин година след това бяхме готови да тръгнем... Аз заминах тогава с осем дни отпуск към Граал… Беше есента... Десет прилични жени имаше там… Какво можех да правя дотогава? Да чета или работя върху себе си? И двамата сме тук пак чакали... Европа! Никой не знае какво ще стане занапред.
- По дяволите! - извика Лабуде.- Ако всички мислят така никога няма да стабилизираме ситуацията!
- Разумните никога няма да вземат властта – отбеляза Фабиан.
- Ама защо?! Не трябва ли поне малко усилия? - запита Лабуде настоятелно.