Падането на слепците

На вратата се чука. Слепците, които са в плевнята, се събуждат от хлопането, което ги изважда от сън. Те са сънували как лежат навън - „наполовина над земята и наполовина под нея, сред прясно изораната бразда на безкрайна нива, с единия крак потопен в почвата“. Постепенно успяват да се освободят от съня си - новият ден е започнал. Имат за задача да бъдат нарисувани, макар че не знаят защо това е необходимо, но никой не им помага да открият къщата на художника. Започват пътешествието си начело с Риполус, който вероятно все още може да различава светлината от мрака.

„Падането на слепците“ е фиктивна история за вдъхновението зад една картина. Основният повод за написването ѝ е творбата на Питър Брьогел „Притча за слепците“ от 1568 година. Шестимата измършавели и неми герои там, които досега сме наблюдавали само като статични образи, най-накрая проговарят.