Апокалипсиси: Пророчества, култове и милениаризъм

В писмо до своя приятел Тимотей, апостол Павел описва характеристиките на хората в последните времена: „...човеците ще бъдат егоисти, сребролюбци, самохвалци, горделиви, хулители, непокорни към родителите си, неблагодарни и нечестиви; те ще са недружелюбни и непримирими, клеветници и невъздържани. Ще бъдат неукротими и злобни предатели с безочливост и надменност; повече ще обичат удоволствията отколкото Бога..." В такъв контекст е естествено всяка епоха да има свои апокалиптични представи.

През вековете юдео-християнската интерпретация на Апокалипсиса - убеждението за края на света и времето като разрушение на Злото и Второ пришествие на Христос - била възприемана буквално като предупреждение. Апокалиптичните пророчества вдъхновили кръстоносците, научните открития, художествени творби както и пътешествия от рода на тези на Колумб. Дори аболиционистите през деветнадесети век получили стимул за действията си срещу търговията с роби именно от идеята за приближаващия Страшен съд.

Юджийн Уебър изследва културния религиозен фанатизъм в своето проучване относно хилядолетните апокалиптични визии – от Заратустра до наши дни. Той разглежда как този фанатизъм дълго време съществувал покрай познанията по темата след това бил маргинализиран само за да се възроди днес. Съществуващите тревоги в нашето време имат корени в далечното минало. Макар че влиянието на християнството като духовна сила отслабва значително напоследък, краят на двадесети век все още предлага много апокалиптични идеи. На прага нов милениум Юджийн Уебър предоставя задълбочен поглед върху човешките страхове и надежди – вярвания които често пренебрегваме лесно.