Един самотен човек

Последната книга на Фредерик Бегбеде, озаглавена „Един самотен човек“, спокойно може да се нарече „История за моя баща“. В нея той представя Жан-Мишел Бегбеде като истински литературен персонаж. Детството му, прекарано в строго училище, наподобяващо затвор с дисциплина, изглежда сякаш е вдъхновено от произведенията на Дикенс. Младостта му започва с опасно пътешествие около света и завършва в известен американски университет. Но зад този образ може ли да се крие агент на ЦРУ, който чрез двойна самоличност участва в процеса на американизация по подобие на прочутия герой на Иън Флеминг?

С характерната си ирония Бегбеде пише за своя баща, но всъщност задава въпроси относно себе си. Той търси обяснение за черти от характера си, които явно са наследствени или повлияни от този „французин, смятащ се за американец, а всъщност бил англичанин“. Както сам споделя: „Написах всички свои книги с надеждата да впечатля някого, който вече го няма. Това е първата ми творба, написана изцяло за мен.“