Механика на мълчанието. Стихове

Физиката предлага разнообразие от механики, което означава различни начини за осмисляне на телата, движенията и взаимодействията. В поезията обаче тези механики са многобройни. Съществува утвърдено схващане, че механиката е нещо повторимо и бездушно, но Калина Лазарова в своя сборник „Механика на мълчанието“ демонстрира, че това не е единственото значение. Мълчанието не представлява просто пауза от словесността; то е сложен антропологичен код и екзистенциален жест. То ни насочва да се обърнем навътре към себе си с цел да разберем по-добре другите и събитията около нас. Осъзнаваме, че много от думите са като „гъсеници“, които може би никога няма да станат пеперуди. Срещаме трудности в живота си, защото понякога „стълбата към рая изглежда гнила“. Според сборника сме изправени пред капани и клаустрофобични ограничения - библейски страсти и лабиринти на самоизмама. Утешенията ни често са омаловажени от времето, а паролите без смисъл привлекателно ни завладяват. Това води до интензивен диалог с величествени идеи и вечни мисли.

В текста намираме репликирани послания от философи като Диоген или Исус - те все пак оставят усещането за обичайност вместо вдъхновение в ежедневието ни. Затова идва мълчанието: опит да разберем собствените си тъмни кътчета и отношения с любимите хора или загубилите значението си жестове.

Поезията стреми да проучи душевното тяло; тя се опитва да проникне зад невидимото измерение на нашата същност - душата остава концептуално загадъчна със својата множественост, която затруднява възприятието ни за нея. Често виждаме леснодостъпни цялости вместо сложните противоречиви множествености.

Животът на душата представлява предизвикателство през вековете - разгледан както от философи така и от поети - хора способни да общуват с тихите камъни или други абстрактности. Поетите се явяват носители на надежда в свят лишен от сетивна богатство и дълбочина на размислите.

Ако все още пишем поезия, това вероятно е защото не знаем какво ще донесе пътят между тъгата и надеждата.
Недялко Славов
Професор Валери Стефанов