Живот като строшено огледало

Алексей Видински (1978-2004) споделя съдбата на Петя Дубарова – изключителен талант, който напусна света рано, едва на 26 години.

„Поетичният глас на Алексей Видински, който ни напусна твърде рано, заслужава да бъде запомнен. Неговата посмъртно публикувана книга „Живот като строшено огледало“ разплита и същевременно сглобява реалността така, както я отразява човешкото съзнание. В неговите стихове животът е представен в фрагменти – отражения, които не предлагат цялостна картина, а множество частици от един по-голям контекст с тяхната истина, болка и светлина. Той говори за крехкостта на идентичността и неуловимостта на времето; разглежда паметта като съкровищница и самотата като тежест. Стихотворенията му търсят честност вместо утеха – понякога болезнена, но друг път спасителна. Алексей разказва за моментите, когато човек осъзнава своето несъвършенство; смисълът не идва готово предложен, а бавно се изгражда от преживяванията си. Поезията му не може да се прочете набързо; тя трябва да се усети - дума по дума и фрагмент по фрагмент. Както при опитите да възстановиш себе си чрез парчета от счупено огледало с осъзнатото знание, че само любовта може да те направи цял.“ - Ива Спиридонова