Едно налице, две наопаки

Думите имат способността да променят значението си и да станат противоположни на себе си. Истината може да бъде извъртена по всякакъв начин, но съществуват факти, които не могат да бъдат манипулирани. Има истини, които остават валидни независимо от обстоятелствата и ежедневно допринасят за спасяването на света. Тези важни истини са в центъра на вниманието на героите в шестнайсетте разказа от сборника „Едно налице, две наопаки“.

След предишните творби като „Животът е тълковен речник“, „Гладни сърца“, „България за начинаещи“, „Депресията ме обича“ и „Кладенецът“, Веселина Седларска изработва нова сложна мрежа от сюжети и съдби, зад които се крият дълбока мъдрост и безгранична любов към човечеството.

„Хората сме като тревата - не порастваме с дърпане,“ размисля една от персонажките в тези истории, когато осъзнава, че знанието идва чрез опитване, а не просто с думи. Заради това тези разкази не морализаторстват или обвиняват; те водят душата по неизследвани пътеки и нежно разкриват светове чрез топла човечност, провокирайки размисли. В тях читателят може да срещне списъци със числа и все пак да види божественост. Може да остане неподвижен и пред него да премине целият живот. Може дори да открие красота и спасение в дизайна на един прост предмет. Защото истинската красота произтича от стремежа за създаване на нещо повече от минималното необходимото. Както казва Веселина Седларска: "усилията - най-просто казано старанието - даването всичко от себе си; тази отдаденост означава никога да не се щадим и напълно ангажиране с работата ни за постигане на най-добрия възможен резултат - именно това крепи света."