Будистки плаж. Разкази

Прозата на Васил Георгиев предизвиква уважение у читателите. Откакто Вергил Немчев дебютира с “Голямото глезене“, не сме срещали автор без издадена книга, който да демонстрира такава увереност в своето писане и толкова добре балансирано самочувствие. Неговият стил е разнообразен, но същевременно запазва единството си и последователността в художествените решения. Несъмнено става въпрос за творец с огромен потенциал.

Как прозата от "Будистки плаж" се противопоставя на инерцията на агресивния "реален" свят? Ръкописът на Васил Георгиев успешно комбинира библейски пародийни референции (“Ахасфер“), ретро-стилизации (“Цвета“), както и разнообразие от превозни средства (тема в разказите “Някога“ и “Любов“). Интересна е айсикю-кореспонденцията, която започва по изключително стилен начин: “Искаш ли да ти кажа нещо много тъжно?“ (отразяваща се в разказа “Фрагменти от останалия живот”). Освен това присъстват множество различаващи се фантастични концепции (например “Черният мъж”, “Варианти на падащо коте” и “Тръбите на Бога”), които винаги оперират близо до границата на невъзможното чрез увлекателни повествователни ходове.

“Будистки плаж” представлява не само успешен старт за автора, а е важна крачка напред за развитието на българския къс разказ. Този ръкопис предлага истинско царство на кратките истории - пространство, в което човек може да бъде свободен.

Борис Минков