Самотата на мъжа и жената

Често възприемаме самотата като нещо трагично и се опитваме да избягаме от нея, без да осъзнаваме, че нямаме силата да се свържем със собственото си Аз. Избягването на самотата всъщност е бягство от самите нас. Само в моменти на самота можем истински да осъзнаем своето съществуване като нещо важно и достойно за внимание и взаимодействие. Когато човек премине прага на самотата, той става личност, която може да привлече интереса на света около себе си. По този начин жената придобива достойнството си, а мъжът - своето мъжко достойнство. Самотата представлява централна точка в нашия живот; около нея обикалят детските години, младостта, зрелостта и старостта. В действителност човешкият живот е постоянен процес на разрушаване и потапяне в самотността... Тя предлага прозрение: в строгия й светлинен лъч ежедневието избледнява, а най-същественото изпъква. Самотата спира времето и ни разкрива по дълбок начин.