Мансарда в Париж с изглед към смъртта

Изданието съдържа следните пиеси: "Търси се клоун", "Папараци, или Хроника на един абортиран изгрев", "Думата прогрес в устата на майка ми", "Мансарда в Париж с изглед към смъртта", "Разчленен театър, или Човекът-кошче за боклук", "Човекът, който си говори сам", "Три нощи с Мадокс", "Какво да правим с виолончелото?", и "Последният Годо".

Когато започнах да се запознавам с литературните среди, поех по съвсем различен път. Осъзнавах вече, че имам определена мисия и вярвах, че най-висшата цел на писателите в източноевропейските държави, особено в Румъния - където живея - е да се противопоставят на властта. През последните петнадесет години бях напълно отдаден на тази кауза и позицията може да бъде наречена културна съпротива.

Един ден осъзнах, че съм уморен от тази борба. Бях написал много пиеси, които оставаха скрити в „чекмеджето“. Изцяло ме занимаваха проблемите във взаимоотношенията между индивида и властта – манипулацията и социалната система, която унищожаваше хората... Тези теми бяха единствено важни за мен; чрез литературата желаех да разрушавам тоталитарната машина.

Но никога не забравих дори когато беше необходимо да се минира тоталитарната система – всяка страница от театрална пиеса или роман трябва преди всичко да притежава литературна стойност и универсален характер.

Матей Вишняк