Внезапна освобождаваща мисъл

Шел Аскилдсен, роден през 1929 година, е признат от мнозина за един от най-влиятелните норвежки писатели след Втората световна война. Той е удостоен с наградата на норвежката литературна критика два пъти и има множество други престижни отличия.

Дебютът му настъпва през 1954 г., но истинската популярност идва едва в 80-те години, когато излизат сборниците "Нищо за нищото" (1982) и "Последните бележки на Томас Ф. за обществото и хората" (1983). Основните теми, които го занимават, включват екзистенциалните трудности на индивида, социалната изолация, самотата и отчуждението между хората – особено сред близките роднини. Неговият стил наподобява донякъде този на Хемингуей и френските неороманисти; той е известен със своя минималистичен подход - използва прост език и опростени синтактични структури без патетизъм или силно проявена емоционалност. Разказите му понякога придобиват драматичен характер чрез диалози или монолози, представяни като цитати. Много критици считат цикълът разкази "Последните бележки на Томас Ф.", откъси от който предлагаме на българските читатели, за едно от най-добрите произведения написани в Норвегия през 80-те години.

Творбите му са преведени на деветнадесет езика.
Сред романите му са: "Господин Леонард Леонард" (1955), "Братът на Давид" (1957), "Заобикаляща действителност" (1969), "Скъпи, скъпи Улуф" (1974) и "Ежедневие" (1976).

В сферата на разказите се нареждат: "Вече ще те изпращам чак до дома" (1954), "Кулиси" (1966), "Нищо за нищото" (1982), "Последните записки на Томас Ф. за обществото и хората"(1983), "Внезапна освобождаваща мисъл"(1987), „Голямата пустош“(1991) и „Кучета в Солун“(1996).