Патешки приказки. Приказка първа

В тишината на нощта, обгърнат в самота...
Страхът се сипе...
Влага остава върху свежите следи...
Къде си ти?
Очите мълчат сред несигурните сълзи...
Всяка капка
разказва за теб чрез листата!

В този сложен свят!

Сгъни листата в лодка,
изработена от пелени,
и с нея поеми
в Морето от сълзи!
Остави страха зад себе си и вземи веслата!
Луната е светлина.
Прегърни бриза с тях
независимо от болката!

И когато, на пустинен плаж,
оставени от деня, веслата почиват.
Платната трептят със следите на слабостта,
в купчина пера,
с раните им сплети!
Всеки клонинг
посипи с пясък!

Разпери крила!

Ела с мен да полетим
без значение колко тежат,
освети крилата си
в Морето от сълзи!
Този простор ще бъде наш дом.
Луната – безопасно убежище,
но носим в себе си
Морето от сълзи!
Днес можеш да летиш,
обаче преди това
се усмихни нежно
на морето целуни.
Ела с мен да полетим
и няма да изпиташ болка,
морето ще ти подари крила.

Ела с мен и нека полетят!