Родина/ Стихове

Отдавна сме поели към теб -
от много време вървим,
понякога следите ни изчезват.
Тези, които тръгнаха с нас, отдавна губят своята сила,
завръщат се
и затварят себе си.
Вече сме свикнали да приемаме, че пътят
започва точно там,
където завършва -
че ти самата не представляваш цел, а кръг, в който
световъртежът бушува
и погледът на Бога потъва.
Това е всмукване,
което няма име.
Кръжене е,
без спомени.
Това е волята,
но безименната воля:
не за достигане -
просто да съществуваш.
Да устоиш сред редицата в безсмисления хаос,
където всичко се променя и преобразява,
където миналото и бъдещето не съществуват -
няма място,
няма време;
там гордостта да продължаваш
е по-висша от всяка устойчивост,
където огромното тегло те притиска до земята - и идват бъдещите поколения,
които като теб нямат памет и знание
и бродят в кръг над пропастта
България.
Едвин Сугарев