Странни места... интересни хора

За да се създаде подобна книга, са необходими наблюдателност, внимание към детайлите, способност за пътуване и значителна доза хумор. Рандъл Бейкър притежава много от тези качества. Приятелството ни през последните тринадесет години ми е предоставило възможността да бъда свидетел на множество споделени моменти, които той умее да разказва с дистанция и мъдростта на опита си, но също така и с ентусиазма на младата душа. Той представя сложни ситуации със забележителни подробности и любопитство, което подчертава идеята, че най-вълнуващото тепърва предстои.

Привидно лекомислените шеги там, където другите биха избрали сериозен тон, не намаляват стойността му; те добавят глобален контекст. Читателят рискува да пропусне оригиналната перспектива и интелектуално завладяващия анализ в стремежа си само към усмивката.

Авторът не е чужд на цинизма присъщ за образованието; той твърди, че това е за добро – показвайки знания чрез критично разглеждане на противоположностите. Понякога може да изглежда като преувеличение израза "моята истина е ваша истина", но защо не? Читайки книгата, човек желае именно това...

Тази жажда за познание се засилва от множеството интересни факти относно политическите и социалните култури в страните посетени от него – благодарение на тях сме склонни да простим известна авторска самоувереност.

Високочувствителният стил понякога губи своята сила при адаптацията към българския език чрез качествения превод; въпреки това той улеснява достъпа до по-широка аудитория читатели.

Непрекъснатото сравнение между видяното и чувстваното с историята и достиженията на англосаксонската култура представляват важен аспект от книгата както оригинален начин за нейното популяризиране. Важно е също така осъзнаването че древнокултурните народи вече нямат монопол върху световното развитие – ново знание идва от хаоса около нас , който често заслужава вниманието ни.

Тук Бейкър най-добре резонира с Нов български университет чрез мотото „Да не се боим от разнообразието“, което обяснява защо е вторият почетен професор сред двадесетте двама в университета и член на неговия настоятелен орган.

Когато пишех този предговор, ми се ще авторът да включи една снимка в книгата си - онази където усмивката му комбинира радостта от преживяното със скептичния поглед на онзи дарован индивид способен да вижда повече отколкото останалите; разказвайки толкова увлекателно как ръцете ни тръпнат над чашка кафе наполовина повдигната към устните... – Доц. д-р Людмил Георгиев