Когато един мъж е на колене/ 100% крими

След дълго време и многобройни заповеди към мен, двама мъже се приближиха с насочени пистолети. Те бяха внушителни фигури, облечени в бронежилетки и качулки. Погледнах ги последователно - ту единия, ту другия. Десният изглеждаше спокоен и хладнокръвен; ако извадех цигари от джоба си, той нямаше да стреля по мен. Но вторият... О, Боже! Страхът му беше очевиден! Само при най-малкото движение щеше да натисне спусъка. Какво да се прави? И това е вариант.
Краят на пътя... Каква радост е да достигнеш финала.
Дори ако съм последен.
Изведнъж рязко поставих дясната си ръка в пазвата за въображаемия кобур.
Леко, момчета – лоша работа. Ако имах оръжие и желаехте...
Първият стрелец беше страхливец. След него прозвучаха изстрели откъм джиповете, а едва след това гръмна полицаят вдясно.
Студено и прецизно - точно между очите ми...

С чиста съвест мога да заявя, че отдавна не съм попадал на толкова въздействащо произведение от български автор като повестта „Когато един мъж е на колене". Тази творба е трагична, жестока и безизходна. С детайли без милост Андрея Илиев ярко пресъздава реалността на корупцията и насилието както и вулгарното отношение към човека – всичко това представлява ежедневие за нас, но когато бъде представено чрез писателското слово, оставя впечатляващ ефект.
Георги Величков

Андрея Илиев два пъти печели награди от конкурса за криминални разкази „Атанас Мандаджиев": през 2005 г., когато получава Голямата награда, а през 2007 г., когато завоюва първото място.