Мечо Пух/ Златни детски книги

Къщичката в къта на Пух
Когато бяхме малки, вече сме навършили шест години.

Предговор
Ако случайно сте попадали на друга история за Кристофър Робин, вероятно помните, че той имаше лебед (или може би лебедът притежаваше него - не съм сигурен). Този лебед носеше името Пух. Това беше много отдавна и когато се разделихме с него, взехме със себе си това име - смятахме, че то вече не му е нужно. По-късно, когато Плюшеното Мече заяви желанието си да има уникално име само за себе си, Кристофър Робин без колебание каза: "Мечо Пух." И така стана. След като обясних всичко относно Пух, време е да споделя и другите подробности.

Не можеш да прекараш дълго време в Лондон без посещение на зоопарка. Някои хора веднага минават през входа и бързо достигат изхода. Най-добрите посетители обаче предпочитат да се насочат към любимото животно и остават там. Затова Кристофър Робин винаги отива при полярните мечки; прошепва нещо на третия пазач наляво и вратите се отключват. Така ние двамата започваме да блуждаем из тъмни коридори и да катерим стръмни стълбища до специалната клетка. След като я отключват, оттам изприпква кафяво рунтавче с радостния възглас "О, Мечо!" Кристофър Робин веднага го прегръща. Това мече носи името Мечо – прекрасно име за мечка! Но забавното е, че не можем точно да запомним дали сме кръстили Мечо след Пух или обратното. Някога знаехме отговора... В този момент надникна Прасчо с писклив глас:
- Ами аз!
- Скъпи мой Прасчо - отвърнах му -, цялата книга е посветена на теб!
- Но тя е за Пух! - извика той разтревожено. Ясно става защо ревнува; смята, че големият предговор ще бъде единствено за Пух. Разбира се, всички знаят колко важен е Пух, но на самия него понякога му убягват детайли около Pрасчo — например никой няма как да донесе Puh в училище без всекиму ясно кого водиш със себе си; докато Pрасчo спокойно влиза в джоба ти и те успокоява във всякакви ситуации – особено когато не знаеш дали две по седем прави дванайсет или двайсет и две! Често той любопитства около мастилницата – именно така придобива повече знания отколкото самият Пуx , но последният приема ситуацията философски: „Някой са умни“, казва той„други пък – не“.

И както повечето останали започнаха да питат: „А ние?“ Сигурно най-добре би било просто да спра тук с Предговорите и направо мися към книгата.
А.А.М."