Старобългарска литература. Христоматия

Старобългарската литература се формира и развива в пределите на българската държава от края на IX век до средата на XVIII век. Въпреки че пространствените и времеви рамки само частично очертават това културно явление, за да разберем напълно неговата същност, е необходимо да го свържем със средновековното европейско словесно изкуство, където основният акцент пада върху утвърдителната роля на християнските ценности. Чрез образите на светци, апостоли и мъченици, старобългарската литература представя примери за християнска добродетелност, насочвайки читателите към духовна възпитание и осъзнаване на необходимостта от изкупление на греховете им с цел достигане до вечен живот като праведници. Освен универсалните теми обаче, през различните периоди старобългарската литература разглежда и специфични въпроси – произхода на славянобългарското писмо, заслугите на свети Кирил и Методий и техните последователи, както и опитността по време на византийското и османското владичество. Интерес представлява богомилската традиция в българската книжнина, която намира разпространение не само у нас, но също така в Италия, Франция и цялото православно християнство. Ясно е, че българската литература между IX-XVIII век притежава свои характерни особености и следователно може да бъде определена като уникален културен феномен в контекста на историята на европейския цивилизационен процес.
Ваня Мичева