Силвена. Роман

Когато оставаше сама, след като се наслади на телевизията и радио предаванията, Силвена често изпитваше отвращение към оглупяването и малокултурието, с които българският народ бе обхванат. Тя редовно размишляваше за безкрайността на вселената и преходността на човешкото съществуване, както и на всичко живо около нея в планината – тревите, дърветата дори камъните, които изглеждаха вечни. Планината и дъждовете взимаха своето от тях. И макар че разрушението при скалите ставаше много по-бавно, те също така се разпадаха с времето. В сравнение с бързото изтичане на човешкия живот обаче те изглеждаха значително по-устойчиви спрямо рани и смърт; тя все повече осъзнаваше, че са даже по-човечни.

Тя наблюдаваше света около себе си, анализираше спомени от срещи с гости и често задаваше въпроси защо е така? Защо хората станаха толкова алчни за пари и богатства? Какво ги кара да бъдат безмилостни един към друг? Как трупането на имоти - бързо, безразсъдно и жестоко - нахлу в душите им до такава степен, че забравиха за всичко останало освен какво могат да грабнат или присвоят? Всичко това струвайки им цената...