Следеният човек

Българският писател, сценарист и режисьор Веселин Бранев, който от десетилетие живее в Канада, не изглежда да има амбиции за величие и е избрал подзаглавието "спомени, предизвикани от документи" за своята книга. В произведението си той представя само истинни факти – хора, събития и обстоятелства от последните 50 години, обхващащи периода преди Втората световна война до падането на тоталитарния режим – трудните години на несвобода и страх.

Книгата съдържа множество шокиращи разкрития относно властта на "Единствената партия" и Държавна сигурност с всичките й методи и агенти. Темите включват "людете от сенките", както и мрачните аспекти на една цинична система, в която както наблюдателите, така и наблюдаваните са жертви; тя разглежда осакатените съдби и нереализираните животи.

Според издателите Веселин Бранев не просто споделя истории за известни личности или значими събития от този тъмен период; той проучва дълбочината на причините зад тях и пречките им по начин, който надминава традиционната форма на мемоар. Неговото произведение представлява удивителен синтез между документална истина и белетристика – то не само открива реалността със смели детайли, но също така завладява читателя като роман с високо художествено качество.

За мотто е използвал немска поговорка: "Подслушвачът на стените чува своя собствен срам".

Веселин Бранев е роден в София на 28 април 1932 г. в семейство с чиновнически произход. Неговият баща Неделчо Бранев бил член на БКП още от 1930 г., а през 50-те и 60-те години работил като съдия във Върховния съд. След завършването си по право в Софийския университет Василин се занимавал с журналистика, сценаристика и кинорежисура. Той е автор на две романови книги - "Чаша кафе сутрин" (1966) and "Осъмване без някого"(1967).

Също така работил като сценарист (с брат си Георги Браневและ режисьора Борислав Шаралиев) при седем серии от филма „Записки по българските въстания“, базиран върху класическата творба на Захарий Стоянов (1980). Освен това той бил сценарист și режисьор na игралните филми „Хотел Централ“ (1983), „Убийства“(1987) i „Сумрак“(1989), който никога не бил показван публично.