История на бъдещето

Странният кораб се приближаваше към него, а с всяка стъпка Филип ставаше все по-впечатлен. Съществото изглеждаше като едно цяло – не личаха никакви сглобки или свързващи елементи, повърхността му бе изключително гладка и той не успя да забележи нито отвори, нито прозорци.

Въпреки перфектната си гладкост, то не отразяваше слънчевите лъчи; вместо това сякаш абсорбираше светлината. Когато акостира, горната част на съществото започна да се разцепва, сякаш някой беше налял киселина точно в средата й...

...Колкото повече го наблюдаваше, толкова по-трудно ѝ беше да скрие своето вълнение. Тя трябваше да го последва по предварително определения маршрут. Беше подготвила всичко необходимо, за да му предаде информацията за всички събития след неговата смърт до този момент. Ина не желаеше рязко да натовари Филип; знаеше колко много новини ще научи и как трудни могат да бъдат те за него - особено когато той все още се питаше дали е наистина полудял.

- Искаш ли пак войни?! - избухна внезапно мъжът със сините очи. - Никой тук на тази проклета планета не знае какво означава "война"! Никой! Няма никого, който би разбрал какво значи да причиниш болка на друг човек! Никой никога не е изпитвал страдание от другиго! Ако бяхме възстановили познанието си, рано или късно щяхме отново да стигнем до този момент! Не осъзнаваш ли? Земята е чиста! Без пороци, без омраза и насилствена смърт – защото никой дори не подозира за тяхното съществуване! Още ли ти убягват тези истини?! Сега можем да започнем отначало! Отначало!!!"