Лептата и други разкази - двуезична

Илиас Пападимитракопулос е част от поколението на следвоенните писатели, което се формира малко преди и след 1974 г., когато военната хунта пада. Той споделя много общо с други автори от този период (като Валтинос, Дука, Нолас и др.), но същевременно развива собствена уникална линия в прозата. Вероятно заради своя характер или важността на паралелната си работа като есейист, той става символ на новото начало в литературата. Неговият стил оставя трайна следа върху гръцката проза и вдъхновява множество млади писатели.

Като професионален лекар по време на службата си в армията, той обикаля почти цялата страна и мнозина от преживяванията му намират израз в разказите му. Тематичният спектър е безкраен. Като автентичен минималист, пурист и перфекционист, Пападимитракопулос би могъл да напише история не по-дълга от името си; винаги остава верен на трагично-комичния контекст и отказва да се подчинява на каквито й да било ограничения.

След дебютния сборник "Зъбна паста с хлорофил" (1973) последват още шест сборника:
- "Творчеството на прозаика Никое Кахтиуис", 1974 г.
- "Топли морски бани", 1980 г.
- "Четири местности", 1996 г.
- "Писма до годеника", 1998 г.
- "Розамунда", 1999 г.
- "Зависи от теб", 2000 г.

Сборникът „Лептата и други разкази“ включва дванадесет истории с автобиографична насоченост относно семейството – баща, майка, чичо Геортиос, вуйчо Нондас, баба, куче и мандариново дърво. Всички тези произведения са дълбоко емоционални със силни образи — те звучат като кратки поетични фрагменти с незабравими финали: „Майко, мандариновото ни дърво е живо!“ или „В блуждаещия му поглед видях явното презрение.“ Завършеците не приличат толкова на фантазии; те представляват откритие за читателя — нещо носимо у себе си при затварянето на книгата.

По предложение на издателя господин Младенов това издание бе направено двуезично с цел подпомагане изучаващите гръцкия и българския език при сравнителния анализ при преводи.
Йордан Поромански