Молитва

Да се върнеш в родния дом, когато вечерта спокойно угасва и тиха нощ разстила своите обятия, за да приласкае скърбящи и нещастни. След като си отхвърлил тежестта на черната умора, оставена ти от безутешните дни, с несигурни стъпки трябва да събудиш радостта на двора пред очаквания гост.

Стара жена те посреща на прага и поставя чело на изтощеното си рамо. В нейното нежно усмихване потъваш дълбоко и многократно шепнеш: "мамо, мамо..." Смирено влизаш в познатата стая – последното убежище и пристан за теб. Шепнеш тихи думи в тишината, впил поглед във старата икона: "дойдох тук да дочакам мирен знак, че моето слънце е извървяло своя път..."

О, тайни стенания на печален странник! Напразно си спомняш майка си и родината!