Мъртвите момчета не могат да танцуват

Изследването "Мъртвите момчета не могат да танцуват" предлага провокативен поглед върху опустошителните ефекти на хомофобията, като разглежда как двойните табута на хомосексуализма и самоубийството засягат мъжете между четиринадесет и двадесет и пет години. Обществото не проявява особено желание да признае връзката между стигматизацията на хомосексуалността и увеличения брой опити за самоубийство сред младежи, които са възприемани като гейове от своите връстници.

Авторите Мишел Доре и Симон Лажьонес изследват влиянието на етикетирането като хомосексуален върху индивидите и показват, че дори тези, които се смятат за хетеросексуални, но подозират, че са гейове, също попадат в рисковата категория по отношение на самоубийствата. Те предлагат решения за предотвратяване на подобни трагедии.

Книгата "Мъртвите момчета не могат да танцуват" трябва задължително да бъде включена в учебната програма както в училища, така и във висши учебни заведения. Тя доказва важността на проблема с хомофобията като сериозно социално явление и необходимостта от действия за защита живота на младите хора.

Според авторите самоубийството не може да бъде разбрано единствено през призмата на индивидуалната психология; те използват интервюта в духа на социологичния подход към темата. Включвайки концепции от работата на Емил Дюркхайм относно социалната интеграция и идеята за стигматизиране у Ървинг Гофман, те представят проницателна типология касаеща младите гейове. Призивът им за превантивни мерки звучи актуално и заслужава внимание.