Хетерата. Историческа фантастика

Романът "Хетерата" на Иван Робанов е едно от най-ценните произведения в българската литература, което руши дългогодишната идеологическа представа за историческия роман у нас. Тази представа обикновено включва странни образи на траки, славяни и прабългари, които сякаш се появяват изневиделица.

Произведението представлява мощна метафора за женствеността в контекста на нашата цивилизация, преминала през множество изпитания, за да достигне до съвременността ни и да разкрие широките хоризонти на света.

Според Кирил Кадийски романът принадлежи към рядкия жанр историческо фентъзи. В него хетера преминава през различни етапи от световната история и ги представя по един магнетичен начин. Александър Томов отбелязва впечатляващото количество информация, която авторът успява да включи и синтезира.

Полемиката с Ана Комнина – известната византийска писателка и дъщеря на император Алексий Комнин – поставя читателя пред интересен интелектуален вызив и ни свързва с важните исторически процеси в света. Владо Даверов смята, че "Хетерата" може да предостави много отговори относно идентичността ни като българи и посоката на развитие.

Терминът "историческа фантастика" служи като защита срещу скептиците, които биха могли да оспорят реалността на описваните събития или личности във византийския свят. Според автора подобна Византия винаги ще бъде част от нас самите; ако неговото въображение създаде многобройни герои, то цялостният сюжет - който обхваща тематики от богомилството до кръстоносците - остава верен факт.