Eric Clapton

Моята отдаденост на музиката ме отдалечи от всички.

Първата китара, която видях, беше по телевизията. Джери Лий Люис изпълняваше "Great Balls Of Fire". Това ми се стори като нещо извънземно.

Станах рок звезда. Въпреки че в началото не исках това, така се стекоха обстоятелствата. И сега го харесвам.

Крем първоначално трябваше да бъде блус трио... нещо подобно на Бъди Гай с ритъм секция. Планирахме да свирим в малки клубове... нямахме намерение да ставаме популярни.

Нямах представа какво ще стане с "Layla". Просто беше една мелодия. Когато наближаваш края ѝ, тогава ентусиазмът ти започва да расте и осъзнаваш, че имаш нещо изключително мощно.

По времето на записите за втория албум на Доминос парите, наркотиците и жените толкова много навлязоха в нашата група, че вече не можехме да комуникираме помежду си.

Да тръгна самостоятелно беше огромен шаг за мен и много ме разтресе. Защото трябваше да приема факта, че съм възприеман както като поп музикант, така и като рокендрол артист и блус изпълнител.

Аз съм човек на навиците и нищо не ми носи повече удоволствие от рутинните занимания - дори ако става дума само за годишен проект в Роял Алберт Хол. Не виждам причина това да спре.

Свиря най-добре когато съм под голямо напрежение или когато мисля, че нямам повече сили в себе си.

Той (Джими Хендрикс) дойде при нас (Крем) и изсвири две песни и знаех, че е краят за гитарните герои. Джими притежаваше всичко – имаше всички трикове и свиреше като истински гений.

Мисля, че досега съм бил с над хиляда момичета – детска амбиция ми беше това.

Смертта на моя син и Стиви Рей ми показа колко крехък е животът; ако получиш още двадесет четири часа – това е благословия. Така е най-добре да гледаш на него.