Гъмосинхуа

"Гъмосинхуа" е сборник от новели, който играе значителна роля в корейската литературна традиция. Според изследователите той следва стилистичния модел на древнокитайския сборник с фантастични разкази Джодънсинхуа. Въпреки това, истинската стойност и оригиналност на "Гъмосинхуа", написан от Гим Сисъб, се крие в начина, по който авторът представя важни идеи за обществото и времето на династията Чосон. Гим Сисъб притежава задълбочени познания по будизъм, конфуцианство и даоизъм и успешно интегрира философските си разбирания в петте новели.

Разказите пренасят читателя във вътрешния свят на средновековна Корея – време изпълнено с социално напрежение, конфликт и нашествия от чужди сили. Но същевременно този период е характерен с появата на забележителни литературни и философски произведения, отражаващи мисловността на корейския народ. Това е эпоха, когато знанието и високото образование са поставени в центърa на ценностната система.

Структурно новелите в "Гъмосинхуа" се въртят около образа на млад мъж с висока образованост, посветил живота си на търсенето на знания за смисъла на живота и законите, които управляват човешкото поведение; той разглежда мястото бога и духовното измерение в ежедневието ни. Този стремеж към познание служи като пример за подражание пред обществото според автора – само чрез знание човек може да получи силата да се изправи рамо до рамо с божественото.

Творецът носи тъжно сърце не оставайки безразличен към лицемерието около него; неговият дух не намира покой между реалността и отвъдното. Главният герой резонира с чувствата και размислите самия автор: непрестанно пътешествувайки между два свята той търси истинскoто значение за света και природата na човешкия живот."