Първи корабен дневник на български мореплавател

В представената мемоарна книга е включена само малка част от обширната кореспонденция на капитан I ранг Станчо Димитриев, съдържаща 386 писма до съпругата му Невянка Димитриева в рамките на десет години (1897-1907 г.). Избрани са 98 писма, оформени като корабен дневник, основно от неговото плаване с френския ветроход "Мелпомен" към Канарските и Азорските острови през 1897 година. Освен тях се публикуват и 13 по-забележителни писма свързани с дипломатическите му мисии зад граница, както и времето прекарано на учебния крайцер "Надежда" при посещенията в черноморските пристанища на Русия и Турция. Тази частична кореспонденция излиза за първи път след повече от столетие и вече притежава историческа значимост.

Трагичната съдба на капитан I ранг Станчо Димитриев има паралели с "Аферата Драйфус" във Франция, но у нас е известна като "Аферата Пишон и нейната жертва" (Петър Петров, 1968 г.). Този случай служи като показател за политическата атмосфера в нашата "Балканска действителност", демонстриращ как образовани морални личности могат да бъдат унищожавани по най-несправедлив начин. Подобни примери са често срещани в българската история след Освобождението (1878 г.), а завистта – характерен недостатък у народа ни – винаги е предоставяла условия за подкопаване на успешните индивиди.

За популяризирането и късното реабилитиране на Димитриев след половин век важна роля играе Владимир Павлов, дългогодишният уредник на Военноморския музей във Варна. През 1973 година той публикува монографията "Български морски офицери", в която първо споменава името на капитан I ранг Станчо Димитриев — получил военноморско образование в Англия и бил първият българин начело на Военноморския флот.