Александър I

Александър I, внук на Екатерина Велика, е личност с противоречив характер – той е своенравен и загадъчен, разкъсван между блестящите си мечти и суровата действителност на времето. Един от най-значимите моменти в неговия живот е ожесточената битка срещу Наполеон през 1805 и 1812 година. Той се изправя срещу завоевателя, вдъхновен от невиждано възхищение и патриотизъм у руския народ. След поражението на Великата армия в Русия Александър I става обсебен от идеята за своята съдбовна мисия – да унищожи злото, олицетворявано от френския император и руските революционери.

Около него, мощният монарх обграден от красиви жени, колебаещ се между либерални идеи и абсолютизъм, както и между мистицизъм и лекомислие, живее сред разнообразие от сцени - дворци, бойни полета, царски канцеларии и бални зали. Там се създават различни сантиментални и политически интриги. Според анализа на Анри Троая Александър I не остава по-назад спрямо своите забележителни предшественици Петър Велики и Екатерина Велика благодарение на богатия си жизнен опит и държавнически път.