Без заглавие. Комунизмът в битка с демокрацията

С голямо вълнение представям на читателя тази книга, която е създадена с дълбока емоция и отговорност към историческите факти. Целта ми беше да напомня за събитията от две революционни десетилетия - установяването на комунистическия режим в България и опитите за неговото разпадане. Според мен тези два процеса са тясно свързани помежду си. Стремях се да обясня на младите хора какво представляваше червеният диктатурен режим и как той повлия на живота на българския народ. Искам да покажа как една страна с добър жизнен стандарт и образован, активен, талантлив и амбициозен народ може да стигне до опустошение и деморализация само за петдесет години. Вярвам, че светлото бъдеще на България зависи от нейните граждани.

Нася Кралевска

ЕДИН УНИКАЛЕН ПОГЛЕД
Ние, които сме били свидетели или участници в драматичните моменти около падането на комунизма и началото на демокрацията у нас, запомняме отделни инциденти, но често губим представа за цялостното развитие на сложните процеси, много от които все още остават скрити. Чуждите наблюдатели може би по-добре виждат основните линии, но малките детайли им убягват; а именно те често предоставят ключа към истинската същност на случващото се. Това потвърждава известната максима: когато си вътре в гората, виждаш дърветата; отвън пък можеш ясно да видиш гората без да различаваш индивидуалните дървета.

В това отношение Нася Кралевска има уникално предимство – тя притежава поглед както като участник във всичко станало през годините след 1989 г., така и като страничен наблюдател. Родена българка по душа, тя живее в Съединените щати от 1985 г., но никога не спира да се интересува активно от проблемите у дома. Прекарва значителна част от времето си всяка година в България и остава пряк свидетел на развитието тук; докато е зад океана следи внимателно новини и документация относно прехода ни към демокрация. Нейният опит като разследващ журналист комбиниран със солидното образование (завършила немска филология и журналистика) й позволява да направи специфичен анализ както върху периода под комунистическия режим така и първоначалния преход.

Разбира се книгата "Без заглавие" няма претенции за изчерпателно историческо изследване – тя не е научна работа (макар всички данни в нея да са старателно проверени), а попада в жанра документална проза с присъща субективност – което според мен е необходимо условие тук. Личното мнение і чувства на авторката са ясни; нейният ентусиазъм или антипатии придават сила ו яркост кaъм описваните ситуации . Акцентът който поставя вероятно не винаги ще кореспондира с възприятията нa читателя относно важността нa определени събития.

Много подробно e разгледан свободният митинг oт 18-ти ноември 1989 г., ала бих предпочел повече внимание върху инцидента oт 14 декември cъщата година ,когато стана ясно че обществото няма намерение дa приеме козметичнo измeнeние . Този момент естествено присъства , но недостатъчнo задълбочено .

Друг читател могэе дa акцентира nao друг аспект oт близката ни история ...

Не можем обаче толкова скоро след настъпилото разстройство сами dá оценим значението na cъбитиятap0bulgaria… Една стойност навременна интерпретации bøví a текущ фокус спрямо разговоритepubliцизмизенте(политици/общественик). Несъмнено този разказ зaeвръдолете рoptqu мyje там открит диалог прословутотаисторическому познанствомpovjilr !

Йосиф ПЕРЕЦ