Как да се бъркаме в чуждите работи

„Не те виня, ако коледната тематика ти е омръзнала, както и на мен – каза приятелят ми Б., който е редактор на списание. – Веднага щом успея да се отърва от коледните издания и Коледа напусне редакцията, започва истинският ад у дома. Моята любима съпруга спестява средства за скъп подарък, който не желая. Ема пък ще ми подари акварел, който сама е нарисувала. Тя винаги го прави. Няма нищо лошо в това, но тя очаква да го окача в хола. Видял ли си акварелите на братовчедка ми Ема? - попита той.
- Смятам, че съм ги виждал - отвърнах аз.
- Не смятай! - отсече той с гняв. - Те са незабравими.
Приятелят ми сякаш говореше към цялото Пикадили Съркъс.
- Защо хората творят такива неща? - запита той. – Дори аматьорските художници би трябвало да имат малко здрав разум. Не осъзнават ли какво сътворяват? У нас в коридора има една нейна картина; сложих я там защото светлината е по-слаба. Нарекла я "Блян". Ако беше избрала заглавие "Кошмар", можеби щях да разбера замисъла й.
Попитах я откъде черпи вдъхновение и тя обясни, че веднъж видяла такова небе в Норфък. Боже мой! Защо тогава не затвори очите си и не се прибра вкъщи зад завесите? Аз бих хванал първия влак за Лондон при подобно зрелище в Норфък! Предполагам бедното момиче просто няма как да игнорира тези гледки, но защо трябва да ги рисува?
- Вероятно рисуването е необходимо за някои хора - добавих аз.
- Добре де, но защо именно на мен трябва да подаряват своето творчество? - възкликна той безмилостно.“

Из разказа със същото име