Класически китайски новели

Обобщаващото заглавие на представената книга, "КЛАСИЧЕСКИ КИТАЙСКИ НОВЕЛИ", само по себе си е ясно, но в конкретния контекст изисква допълнителни пояснения. Всеки от трите термина в заглавието може да бъде неправилно интерпретиран при буквалното му възприемане.

Започвайки с ПЪРВИЯ термин - класически. Историческият аспект на думата ни отвежда към древността; културологичният контекст обаче я свързва с европейския класицизъм след XVII век (освен ако не предпочитаме точния термин "класицистичен"); общоприетият смисъл я определя като символ на утвърдена и призната стойност.

Относно ВТОРИЯ термин - китайски - това е понятие, което всъщност никога не се е използвало за самия Китай през хилядолетната му история. Вместо него там доминира названието Поднебесна, редуващо се с историческите имена на различни царства до 1800 преди тяхното обединение под имената на династиите. След края на династийния период страната започва да бъде обозначавана чрез термини като "джун" (централен) и "хуа" (процъфтяващ); освен това „хуа“ присъства в много географски названия със значение “китайски”. Съществува също така обобщаващият термин "джунгуо", означаващ „централна държава“, който покрива цялата територия.

Тези уточнения са важни за читателя, за да разбере произведенията в техния времеви и пространствен контекст. Част от историите произлизат от периода Тан (VII-X век), докато други детайлно описват особеностите на управлението по време на последната династия Цин или манджурска (XVII-XX век). Така че когато говорим за "китайски", става въпрос за произведенията както ние ги разбираме – концепция която всъщност не представлява рядкост, тъй като почти целият свят познава Китай под различни непознати термини.

ТРЕТОТО понятие също изисква пояснение, защото то замества оригинални китайски явления и определения. В някои случаи новела заменя специфичен жанр с корени около VII век – известните истории за странното ("чуанци"), които характеризират белетристиката от периода Тан.
В друг случай понятието обобщава повествувателните форми натрупани през годините – например творбите на един от най-добрите представители късната китайска литература Пу Сунлин (XVII-XVIII век), затова този термин трябва да се приема условно и като носещ основните характеристики — белетристичност.

Тази черта е объединяваща. Има още една важна характеристика – авторството върху тези произведения често принадлежи към конкретни личности с голямо значение. Това е забележително, тъй като след популярността на анонимните предшественици тип кратки истории ("сяошуо") вече пишещите автори нямат притеснения да изразяват себе си публично, макар че понякога това може да има сериозни последствия за тях. Например можем лесно да си обясним анонимността зад новела от времето на Тан относно реалистична историческа личност.

Сега ще разгледаме сами великолепията в тези разкази и техните автори: предложението тук няма как да бъде толкова увлекателно колкото самите новели; все пак информацията остава необходима для оставяне у читателя трайна следа не само във висока художествена ценност.
Периодът Танг е значим по много начини — първо постигането тогавашното обединение позволява изграждане едновременно стабилна политическа сила и икономически център сред Източна Азия.
По отношение културата този период отбелязал истинско развитие: точните науки постигнали значителен напредък включително математиката — проектирани били трудове подобни „Древната аритметика”, установили физически закони итн., достигащи доста впечатляющ резултати даже достигайки числото 3260 учени-математици! Още по-рано около VI века била регистрирана появята ксилографията.. Имперските библиотеки наброявали хиляди томове спомагащи запазването знания без опасности теже живописване назад.
Процъвтанто населено място Чанан показвало динамиката развитиета столицита било два милиона населения получавала статус един завидван центровете политико-търговске среди Азиjтия."