Нищо не е различно. Нищо не е същото

Сигурна съм, че в много отношения прекалявам с описанието на пустотата и тъгата в душата си, използвайки неразбираеми изрази. Но е нужно да повярваш, че това носи значение и може да бъде обяснено.

Това е свързано с:
плодовете в кошница,
с продавача край пътя,
с тихото движение на
костенурките по шосето,
с оголените корени на
обгорялата гора под Мальовица,
с усещането за самота – ако си понтонен мост
над Дунав или Темза,
или с черупките от орехи –
чупливи и изядени.
Възможно е всичко и нищо да се слеят...
приятелко...

По-лесно ми би било просто да продължа напред, но всяка спирка представлява активност – удивителна, но изморителна борба с невидими рани, която непрекъснато поглъща живота ти.

И може би именно ако успееш да осъзнаеш това, ще откриеш истинското щастие… Не знам...