Нашият специален дописник съобщава...

Крунослав Херуц е роден през 1859 г. в Хърватия. През 1885 г. той емигрира в България и започва да изпраща дописки за вътрешнополитическия живот и македонското движение като специален кореспондент на в. "Свобода" (преименуван от януари 1886 на "Хърватска"). При избухването на Сръбско-българската война постъпва доброволец в партизанския отряд на капитан Коста Паница и участва в бойните действия чак до превземането на Пирот.
Книгата съдържа кратка студия за живота и дейността на Крунослав Херуц и за отношението на хърватите към България, Съединението и Сръбско-българската война, а също така телеграми, дописки, интервюта и очерци на Крунослав Херуц от България, писмата му до български политици, общественици и книжовници, обяснителни бележки за лица и събития.


Настоящата книга е съставена от две части - монографична и документална. Първата част представя биографичния очерк на Крунослав Херуц с акцент върху връзките му с България. Той е съставен от пет глави, които проследяват живота, образованието и първите му стъпки на общественото поприще в Хърватия, дейността му като кореспондент и доброволец в България по време на Съединението и Сръбско-българската война, превъплъщението му като герой в една г от драмите на Никола Живков, професионалния му сблъсък с известен и влиятелен руски военен кореспондент, приноса му за организиране на книжната търговия между Русия и България. За да се откроят и разберат пълноценно, личността и дейността на Херуц са вписани в по-широката историческа рамка на събитията от епохата.
Втората част се състои от пет приложения. В първите три са публикувани негови писма и дописки от 1885 г., отразяващи събитията в България в навечерието и по време на Съединението и Сръбско-българската война. В тях Крунослав Херуц освен като точен политически наблюдател се проявява и като майстор на перото. Неговите дописки притежават несъмнени литературни достойнства, пълноценно разкрити от преводача Дончо Георгиев, асистент в катедрата по български език на Югозападния университет "Неофит Рилски" в Благоевград и член на Съюза на българските преводачи. Поради ограниченията на обема бяхме принудени да изоставим част от дописките на Херуц от 1885 г. и всички от 1886 г. В четвъртото приложение е поместен пътеписът му "От София до Одеса", публикуван във в. "Слобода" в края на 1886 и началото на 1887 г., който също е преведен от Д. Георгиев. Последното приложение съдържа шест писма на Херуц до българи, открити от мен в български архивохранилища - две до Иван Вазов, две до Стефан Бобчев, едно до Георги Цанев и едно до Велчо Велчев.
Използвам случая да благодаря на всички, които по един или друг начин бяха съпричастни към работата ми по настоящата книга. Сред тях на първо място държа да откроя колегата ст. н. с. д-р Румяна Божилова от Института по балканистика при БАН, която ми помогна да установя първите научни контакти в Хърватия. Чувствам се особено задължен и на колегите от Отделението за съвременна история към Хърватската академия на науките и изкуствата с ръководител проф. Анте Гулин за тяхното гостоприемство и подкрепа в Загреб. Искрено се надявам, че публикуването на книгата в България ще събуди интереса към личността и делото на този забележителен човек в Хърватия и Русия. Като посредник в културното общуване и взаимното опознаване на трите славянски народа Крунослав Херуц напълно заслужава това.
Светлозар Елдъров