Възмездието на Изида кн.5

"- Ела! - прошепна глас в мрака. Водачът на бандата се приближи до кладенеца. - На колене! - той се подчини. Зърна неясни фигури и усети уханието на жасмин. - Имаш ли я?
- Да, господарю.
Изведнъж нечии ръце грубо му взеха книгата от скута.
- Видя ли какво пише вътре?
- Не, господарю.
- Лъжеш! Отворил си я вместо да следиш действията на твоите хора.
- Не, господарю....
Предводителят на себаусите чу тих шум, последван от звука на изстрелваща тетива. Стрелата прониза дълбоко гърдите му – беше толкова близо, че го повали по гръб върху пясъка. Кръв започна да шурти от устата му, а тялото му трепереше в конвулсии. Последното нещо, което чу преди да потъне в собствената си кръв, бе заповедта за погребението му дълбоко в пустинята."