Животът и смъртта на Емил Ажар

В началото на седемдесетте години Ромен Гари вече е утвърден писател, публикуващ в издателство "Галимар". Неговият първи роман, озаглавен "Европейско възпитание", излиза през 1945 г. През 1958 г. той печели наградата "Гонкур" за произведението си "Корени на небето". Въпреки успеха си, след време Гари започва да чувства носталгия по ново начало: до 1973 г. е написал деветнадесет романа и му се струва, че не успява да впечатли никого. Тогава стартира проектът Емил Ажар — романът “Голям галльовник”, който представлява притча за самотата и разказва историята на статистик, обсебен от питон. Гари подписва творбата с името Емил Ажар и я изпраща в издателство "Галимар", където ръкописът бива отхвърлен. Без да разкрива истинската си самоличност, той предлага книгата на Симон Галимар от издателство “Меркюр дьо Франс”, което незабавно решава да я издаде. Критиците приемат положително произведението, но скоро започват съмнения относно неговия автор; сред предполагаемите автори са дори имената на Реймон Кьоно и Луи Арагон.

През 1975 г., за да сложи край на спекулациите около своя псевдоним, Гари решава физически да материализира личността на Ажар чрез публикацията на текст под заглавие “Животът пред теб”. За целта избира своя млад братовчед Пол Павлович — талантлив всезнайко. Псевдонимът “Емил Ажар” получава наградата “Гонкур” през ноември същата година. Тъй като тази награда може да бъде присъдена само веднъж на един автор, по съвета на адвокатката Жизел Алими Гари се опитва да убеди братовчеда си да не приема отличието; обаче Пол вече е решил самостоятелно какво ще прави. Бързо ставайки известен като племенник на Гари, той твърди публично, че няма нищо общо с текста — въпреки това успехът му остава триумфален: романът се продава в над един милион копия и е преведен на двадесет и три езика.

През 1979 г., последната книга под името Емил Ажар - "Тревогите на цар Соломон" - вижда бял свят. На 2 декември 1980 г., Ромен Гари приключва живота си със самоубийство. В написан текст наречен “Животът и смъртта на Емил Ажар”, създаден през март 1979 г., той завършва с думите: „Добре се позабавлявах! Благодаря ви и сбогом.“ На 30 юни 1981 г., комюнике от агенция Франс Прес разкрива действителната идентичност зад името Емил Ажар.