Бетонната фея

Романът на Иво Беров изследва дълбокото и древно търсене на образа, който е заровен в най-долните слоеве на съзнанието. Това е стремежът към жената – известната "Бетонна фея". В него се описват срещите с нея и мимолетните разминавания.

"Срещнах това същество и написах история за него. Всичко в нея е истина, а тя носи името 'Бетонната фея'. Тази фея представлява жена – красива, странна, добра, любвеобилна и нежна. Описанията ѝ от тези, които са я познали, бяха точни; обаче никой освен мен не обърна внимание на техните думи.
Аз я видях и усетих. Ще използвам една остаряла дума - възлюбих я. Но тя не сподели моите чувства; нейното предназначение тук не включва любовта към друг човек.
Нейният смисъл в този свят е да доведе до крайността му. Моите писания всъщност представляват молба към това същество: да отложи края поне докато аз съм жив – още тридесет или четиридесет години... Или десет (защото нямам представа колко ще живея).
Да остави света непокътнат още малко време; иначе всички причинно-следствени връзки ще се разрушат и последствията ще бъдат катастрофални.

***

На базара хората се сблъскваха помежду си с агресивни погледи и нездраво сияние в очите. Преминах през тях по пътеката към спирката на трамвай номер седем. От западния изход до спирката има около 500 метра открит терен с кафене точно срещу полицейското управление. Там предполагаемо срещнах Бетонната фея – или поне така ми изглеждаше тогава, защото знаехме, че тя рядко посещава подобни места.

Обмисляйки ситуацията по-късно, осъзнавам че може би всъщност я видях близо до полицията вместо кафенето… Не сме обменили стандартни поздравления: „Не мога да повярвам! Страшно ми липсваше!“ Вместо това просто стояхме мълчаливо известно време.
Тогава тя ме попита какво правя:
- Какво правиш?
- Познай! Знаеш много добре!
- Дай ми секунда да размисля... Хм… Погледни ме!
Почувствах притеснение при нейния призив да я гледам право в очите; но иначе можех спокойно да потъвам в погледа ѝ."