Другите и моя милост

Зная един човек, който не спира да ме дразни. Той настоява, че е необходимо винаги да се става от масата с чувство на глад. Както му обясних веднъж, не можеш да станеш гладен след хранене, ако преди това не си седнал на масата без апетит; което всъщност означава, че никога не трябва да бъдеш сити. Той се съгласи с мен и каза, че идеята е именно такава – постоянно желание за храна.

- Повечето хора - добави той - стават от масата напълно нахранени. Това е психическа нагласа, която може да навреди на храносмилането.
Да мислиш непрестанно за ядене – според него това е правилният подход.
- Какво имаш предвид под "това"? - попитах го аз.
- Ами точно това, което казвам - уточни той. - Аз самият ставам след закуска готов за обяд и от обяда очаквам вечерята с нетърпение. Лягам си в настроение за закуската. Възбуденото очакване помага много при храносмилането. Смея да нарека себе си лакомник с бодро настроение.
- Наистина изглеждаш така - отвърнах аз. - Говориш за себе си като за нечия собствена играчка. Имаш ли интереси извън храненето? Как стоят въпросите със семейството ти или патриотизма? Защо не опиташ просто да се нахраниш добре и поне временно глада ти да утихне; дай шанс на ума си да разгледа други теми?
- Как можеш изобщо да мислиш по време на разстроен стомах? – възрази той.
- А как можеш вообще до помислиш по някакъв начин когато целият ти ден минава в грижи около него? Не изглеждаш като нормален човек; приличаш повече на прислужник на собствения си стомах." И двамата започнахме все повече да се ядосваме един друг и забравихме учтивостта си.- Нямаш нито един спокойнен следобед през седмицата! Разбирам те — здравословното ти състояние определено е добро , но каторжниците в Портланд също са доста жизнени . Те рядко страдат от проблеми със стомаха."