Любов по време на социализъм

Намерих тази тетрадка сред ръкописите на дядо ми, старателно скрита в един много стар сандък, покрит с етикети от различни пристанища, който е служил за багаж по време на презокеански пътувания. Дядо я беше купил от антиквариат – той имаше слабост към стари предмети. Тетрадката имаше двеста страници и черни твърди корици и беше прикрита под двайсетте издания на списание "Златорогъ" от литературния критик Владимир Василев. Бях свикнала с почерка му, защото често разглеждах неговите ръкописи от младежките му години. По-късно обаче премина на компютър и не ми беше интересно да преглеждам файловете му.

Може би дядо ме наблюдава някъде и се ядосва. А баба, когато разбра какво съм открила, го упрекна: "Викаше ми, че си я унищожил. Защо пак ме лъжеш?". Сигурна съм, че тя го чу, но не знам какво точно й каза в крайна сметка.

Не се сърдиш ли дядо? Много ми липсваш и истински ме боли отсъствието ти. Не мога да посещавам баба толкова често колкото бих искала; знам обаче, че не е сама. Говори си с теб и това много ме дразни когато каже, че е време да те посети завинаги при теб.