Спомен за сън

Данила Стоянова е родена на 7 октомври 1961 г. в столицата София. Тя израства сред литература, музика и вдъхновяващи разговори. Още от ранна възраст владее английски език и има страст към пианото си.

Стихотворенията й изглеждат като че ли бързат напред, докато времето ги настигне. Най-силната връзка в поезията й е дарбата за самота, която я свързва с творчеството на Емили Дикинсън - нейно влияние още от детските години. Погледът й е едновременно топъл и прецизен, разкривайки как светът функционира и болката, произтичаща от него. С нежност и решителност тя оголва механизмите му, приема ги и им прощава. Екзистенциалната тревога в нейните стихове съчетава шокираща битийна дълбочина; те сякаш съществуват в някакво странно следобедно време – подобно на лента, завиваща назад, където знанието предшества случките.

Следва обучение във френска гимназия, но не успява да завърши последния клас поради здравословни проблеми – на 17-годишна възраст получава диагноза лимфома. Последват шест години борба с болестта включително лечение в Париж и тежки химиотерапии. През това време чете много книги и превежда поетични текстове; мечтата й е да стане театрален режисьор.

На 3 септември 1984 г., само на 23 години, Данила умира в Париж.
Нейният живот продължава да се развива – той става важен именно за дълбочината му вместо за линейността на времето./Яна Букова/