Песните на Кабир

Поетът Кабир е сред най-забележителните фигури в историята на индийския мистицизъм. Въпреки че той е основател на учение, към което все още се числят почти милион северни индуси, за нас Кабир остава жив като поет с мистичен характер. Неговата поезия може да бъде описана едновременно като страстна реакция на прозрението относно Реалността и като форма на пророчество. Специалната задача на мистичното съзнание е да служи като посредник между две заповеди: да изразява любов и обожание към Бога и след това да се завръща у дома, за да разкрие тайните на Вечността пред другите хора. Поради тази причина артистичният израз от такова съзнание носи двойнствена природа; той представлява любовна поезия, която често има мисионерска цел. Това важи и за песните на Кабир – те са едновременно изблик на екстаз и милосърдие.

1.
„О, къде ме търси слугата ми?
Погледни! Аз стоя до теб.
Не съм нито в храма, нито в джамията,
Няма ме в Кааба или Кайлаш.
Не присъствам в ритуали или церемонии,
Не намирам място ни в йога, ни в аскези или отказвания.
Ако истински ме търсиш, ще ме видиш веднага,
Ще се срещнеш с мен тук и сега.“

„О, светецо! - казва Кабир - Бог е дъхът във всеки един дъх.“

2.
Какъв смисъл има да питаш светец
за коя каста принадлежи?
В крайна сметка свещеникът, смелият войн
и занаятчията с потния гръб
всички тридесет и шест касти
еднакво търсят Бога и своето щастие.

Да питаш за кастата на свят човек е просто глупост,
Бога търсят бръснарят, дърводелецът или перачът,
Райдас или Швапача – който работил със кожи.
И индусите, и мюсюлманите достигат онази Цел,
където няма разделения или граници.

....
24.
Повече от всичко ценя любовта в сърцето си,
защото тя ми дарява безкрайност във живота.

Тази любов наподобява лотосово цвете – расте във водата,
без да докосва тинята около него.

Тя прилича на жена , влизаща огън при повелята от любящо чувство;
другите могат да бъдат погълнати от скръп ,
но тя не забравя силата на обичта.

Световният океан е пълен с дълбоки вълни
и преодоляването му не е лесно дело.
Кабир казва:
„О, садху! Малцина успяват да достигнат невидимия бряг.“