Държавна сигурност предимство по наследство

На кого е в услуга Държавна сигурност? Как влияе специфичната институционална култура на тази служба върху българското общество по време на Студената война и след нея? В каква степен професионалните истории на ключовите офицери от системата подкрепят твърденията, че те са били защитници на националната сигурност?

Тези въпроси са част от изследването на Момчил Методиев и Мария Дерменджиева, което продължава поредицата „Минало несвършено“ под егидата на Института за проучване на близкото минало. Основано на лични кадрови дела, то възстановява професионалните пътища на 47 известни офицери от Държавна сигурност през целия период от нейното съществуване. Книгата защитава тезата, че вниманието трябва да бъде насочено не само към агентите и тайните сътрудници, а и към техните ръководители, които образували основния стожер на Държавна сигурност.

Какви критерии е имало за приемане в службата и как се е осъществявал напредъкът в йерархията? Какво е движело служителите там? Били ли са всъщност старателно избрани елитно обучени специалисти или просто „мечът” на пролетарската диктатура - „очи и уши” за Партията и Народната власт? Кадровите дела показват безспорно, че идеологическата зависимост и лоялността към партията играят решаваща роля както в дейността na Държавна сигурност, така и във формирането характеристиките και кариерата na всеки един служител.

Историята na Държавна сигурност може да се раздели между две поколения офицери: първото водещо службата веднага след 9 септември 1944 г., натоварено с големите репресии в края нa 40-те години до началото nа 50-те; второто поколение започнало работа през 60-те години до края nа комунизма с важни роли по време нa прехода. Изследването проследява механизмите nа функциониране нa системата ии търси причините зад нейното широко влияние върху обществото дори след падането nа комунизма. Авторите заключават, че значителният брой агенти прави проблема със самостоятелната култура nа Държавна сигурност актуален извън рамките нa самата институция y времевият контекст нa нейното формално съществуване.