Прелесть и Светогорски стихотворения

АТОН

В Света гора не можеш да настъпиш пеперуда,
нито да сложиш кръстчета от лайка на котките.
Тук светлината работи денонощно над маслините,
а под тях Божията Майка седи и играе.

Тя все още е малко дете и разговаря с костенурката си като с кукла.
След това откъсва цветята на огромния копър.
Светът е учуден от десетте пръстчета опора,
затова всичко изглежда закръглено, чудесно и влажно.

Между морето и върха мравките формират керван,
носейки сол, която ще бъде заровена в снега.
Слънцето се намира на колене и трябва да хване сърцето,
за да изчака облака и неговото тънко послание.

Аз съм случайният пътник – обувките ми залепват за тревата.
Обикалям около себе си и стигам до смокиня.
Кълвач трепти в златисто сияние,
не помръквайки вече хиляди години.

Ако продължа с разказването, ще наруша тишината
и малката Мария може да си тръгне без да ме познае.
По-нисък съм от цвят; мравката ме наблюдава,
както гледат шипки, клони или зайци.

Не се страхувам от приличието на къртица,
живееща в замаяност. Мария става –
разтърсва дивите си коси
и със своите десет пръста докосва целия свят.