Ситно, с клякане

Изключително впечатляващо представление на абсурдите в едно малко селце, създадени от политици, бюрократи и хитреци. Местните шегаджии се опитват да разгадаят сложната мрежа на глобалната конспирация и намират утеха поотделно чрез игнориране на проблемите, алкохолни напитки, остри подмятания и... любов. Смехът пронизва текста с енергия и искрящо присъствие във всеки персонаж и ситуация, освобождавайки читателя от стреса на ежедневието. Авторът успява майсторски да предаде сериозността на актуалните теми – прикритите зад политически фрази манипулации, корупцията, бездействието и пренебрегването на човешкия живот и достойнство – по един лековат начин с нотка на сарказъм.

Героите са потопени в тайни сценарии за взривяване на погреби със боеприпаси, справяне с природни бедствия като flooding или организиране на учения за Гражданска защита. Фичо - бивш свещеник, настоящ собственик на кръчма и нереализиран рокер - вече двайсет години носи в себе си тайна любов към циганката Росина. Тя е израснала в трудности след като семейството ѝ я оставило; обгрижвана е от стария служител в дома за деца (бивш войник осъден при социализма) до неговата смърт. След това живее сама с биволицата си сред блатото, привличайки вниманието както у мъжете с красотата си така и недоволството у жените.

Преди 1989 г., близо до селото е построена секретна база под прикритие като свинеферма, където са складирани оръжия. Властимащи личности се опитват да спечелят от налудничави европейски инициативи (като изграждане канали за защита на зеления гущер или асансьор до втория етаж), маскирайки корупционни схеми около стари съветски боеприпаси със "контролирано" взривяване в местния погреб. Дълго време населението страда от ужасни слухове относно бедствени ситуации; те дори копаят землянки през годините. Надеждата идва благодарение на здравомислещата логика и силната сила на любовта между хората.