Когато разболяхме Бога

Романът в разкази "Когато разболяхме Бога" обхваща значителен период от съвременната история на България и предлага иновативен принос към жанра.

Произведението е основано на мемоарна основа. Главният персонаж, който започва като селско дете и по-късно става криминалист, притежава силно чувство за обществена отговорност, което му позволява да вплете личния си опит в богата художествена галерия от ярки образи. Така той преодолява традиционните рамки на спомена и трансформира творбата в класически роман. В страниците се срещаме с трудолюбиви хора, ремсисти, партизани и полицаи; след това - с индивиди от новото време, представени като авантюристи в структурата на Държавна сигурност. Срещаме също така идеалисти без място сред партийците и явни почитатели на материалното богатство, които пренебрегват моралните ценности. Книгата изобилства от проницателност и критика, придавайки актуалност и достоверност на посланията в романа.