Портрет на поета като млад

Присъдата беше изпълнена точно в полунощ.

Поетът в мен завършва поемата.

Последните редове са написани без каквато и да е редакция:

Да – това е вярно – за ръка
в онази нощ я изведох от себе си.

В свещените земи на спомена,
до църквата с плачеща върба,

я убих
с поглед.

Но не я погребах.

Край. Теа е мъртва, мъртва, мъртва.
Не помня лицето й, не чувам гласа й, не усещам аромата й. Коя беше всъщност Теа?
Аз съм свободен! Свободен съм!
Някой ще ми каже ли?

Свободен ли съм?

„Портрет на поета като млад“ е третият роман на Недялко Славов след „Фаустино“ и „Вертиго“, който ни пренася обратно в една привидно далечна епоха, когато красотата се считаше за вредна, а духовността бе насилствено налагана чрез чужди практики. Тази книга представлява болезнено гротескно отражение на кривите огледала на нашето детство и юношеските мечти и любовни чувства. Тя служи и като своеобразна отплата за потисканият ни вътрешен свят, който все пак успява да оцелее. Написан с дълбоко трогателен поетичен стил – разсмиваща до сълзи и тъжна до смях – романът оформя последната част от триптиха на Славов, уникален в българската литература.
Емил Андреев