450 съботи: В студиото на "Ах, тези муцуни"

В тази книга са представени разкази от периода на телевизионното предаване „Ах, тези муцуни“ и извън него, обхващащи десет години. В портрета ще откриете елементи от времето между 1992 и 2002 година, съдби на известни българи и фрагменти от моя опит като водеща и журналистка. Изборът на спомените е основан на моите лични впечатления. Ако паметта ми не се е оказала напълно точна за някои интересни събития или личности, моля засегнатите да не се обиждат. Ценя всичките си предавания еднакво, както и всеки един от близо 450-те гости, но способността ми да помня детайли не е особено забележителна. През тези десетилетия не усещах необходимостта да записвам случилото се в дневник, който сега би могъл да служи като помощник при възстановяване на спомени. Срещнах толкова вдъхновяващи хора както от България, така и отвъд границите й в студиото – имам достатъчно спомени за още много книги занапред. Искам да благодаря на всички свои гости, колеги, семейството си и най-вече на зрителите ни, които все още ни помнят дори когато нямаме присъствие в ефира. Наскоро попаднах на мисълта на Андре Жид - френският писател казва: „Историята трябва да бъде разказвана от разгневен човек“. Ако това произведение представлява моята история, то определено гневът играе важна роля в някои мои спомени; точно както животът носи любов и омраза, приятелство и предателства.