Мир на страха ни. Бележки под линия

Хронологията на разказа понякога се нарушава, а аз с нетърпение очаквам момента, в който ще достигна до днешния ден. Тогава нашите виртуални предчувствия, съмнения и страхове относно бъдещето станаха реалност. Имаше надежда, че Кръчмарят все пак ще се появи един ден, за да поиска сметката; вярвахме, че Историята най-накрая ще изрази своята позиция. Но тя продължава да мълчи – написана е от победителите или техните наследници. Учебниците все още заблуждават поколенията с манипулирани факти; издателствата, финансирани от червени куфарчета, представят фалшиви книги; историческите факултети обучават нови историци под ръководството на агенти и потомци на комунистическите власти... Няма отчетност или равносметка. Има вина без виновни.

Както казва Фокнър, писането е просто процес на сглобяване. Сега обаче опитвам да разгледам миналото по обратен начин – желая да открия закономерности, довели ни до сегашната ситуация... Трябва ми дистанция от журналистическия ентусиазъм, който често е по-възбуждащ от непосредствеността му...